Направо към съдържанието

Херман Емингхаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Емингхаус
Hermann Emminghaus
немски психиатър

Роден
Починал
Фрайбург, Германия

Националност Германия
Учил вЛайпцигски университет
Гьотингенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вВюрцбургски университет
Тартуски университет
Фрайбурски университет
Известен спсихопатология на развитието
Херман Емингхаус в Общомедия

Херман Емингхаус (на немски: Hermann Emminghaus) е немски психиатър, пионер в детската и юношеската психология и основател на психопатология на развитието.

Роден е на 20 май 1845 година във Ваймар, Германия. Изучава медицина в Университета в Гьотинген и Йена и през 1869 година получава доктората си. След това е асистент при Карл Герхард (1833 – 1902), който е директор на Медицинската клиника в Йена. От 1874 до 1880 година работи във Вюрцбургския университет, където е асистент на Франц фон Ринекер (1811 – 1883).

През 1880 година Емингхаус е назначен за първия директор на психиатрията в Университета в Дорпат. Когато напуска Дорпат мястото му е заето от Емил Крепелин (1856 – 1926). През 1886 година Емингхаус става професор по психиатрия във Фрайбургския университет, където създава нова схема за лечение на душевноболни пациенти.

Избрани публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Über hysterisches Irresein: Ein Beitrag zur Pathogenese der Geisteskrankheiten (dissertation University of Jena) 1870.
  • Allgemeine Psychopathologie zur Einführung in das Studium der Geistesstörungen, 1878.
  • Über den Werth des klinischen Unterrichts in der Psychiatrie, Dorpat 1881.
  • Die psychischen Störungen des Kindesalters in: Gerhardt's „Handbuch der Kinderkrankheiten“, Bd. VIII, Tübingen 1887.